В началото бе любовта

Поели духа на земята и небето,
в топлината на любовта покълваме,
плод прегръщаме в сърцето,
с красота пространството изпълваме.

Устояваме на бури и градушки,
мъртвото, ненужното пречистваме,
на природата си винаги послушни,
доброто със дъха си вдишваме,

на света красиви плодове даряваме.
Щастливи сме, че нещо сме му дали.
Дори, когато в болките пропадаме,
надежда на леглото сме постлали.

Когато дните ни са вече извървени,
поглеждаме в некролозите и спомените,
разбираме, че всичко земно сме видели,
време е да се върнем там – при корените.

Есенни листа в полет цветен, но нападали,
докосваме земята с влюбен, тъжен трепет,
пъпчици в клоните от себе си оставили,
знаем пътя си Божествен – хилядолетен, сетен...

21 09 2018