Sep 23, 2018, 10:08 AM

В началото бе любовта

  Poetry
345 0 0

 

 

Поели духа на земята и небето,
в топлината на любовта покълваме,
плод прегръщаме в сърцето,
с красота пространството изпълваме.

 

Устояваме на бури и градушки,
мъртвото, ненужното пречистваме,
на природата си винаги послушни,
доброто със дъха си вдишваме,

 

на света красиви плодове даряваме.
Щастливи сме, че нещо сме му дали.
Дори, когато в болките пропадаме,
надежда на леглото сме постлали.

 

Когато дните ни са вече извървени,
поглеждаме в некролозите и спомените,
разбираме, че всичко земно сме видели,
време е да се върнем там – при корените.

 

Есенни листа в полет цветен, но нападали,
докосваме земята с влюбен, тъжен трепет,
пъпчици в клоните от себе си оставили,
знаем пътя си Божествен – хилядолетен, сетен...

 

21 09 2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...