27.05.2007 г., 17:03

В Началото Бе Суета

1.2K 1 16
Ден първи.

Кървава пустош,
непознаваща тишина.
По гърба на света
                като тръпка
прихва акустика.

Ден втори.

Мракът вторачено
бълва талази земя.
Ето ви място за гробове!
(Става даже за крачене.)

Ден трети.

Създадох палачите
с черни качулки от слепота.
После и Рая.
Идеален е за прогонване.

Ден четвърти.

Правя ви искащи
и ви осъждам на нямане
и на надежда за смисъл.
(Вече е време за дяволи!)

Ден пети.

Още се чудя
има ли нужда от ангели...
По-скоро да.  За заблуда
и страх (ще има и Паднали).

Ден шести.

Днес ви скроих
безкраен стремеж да сте Аз...
Няма да мисля змийства.
Тях ще оставя на вас.
(От вяра до братоубийство.)

Ден седми.

Вече ви има!!!
Ето ви (даром) света.
Спокойно.
Накрая ще бъде пустиня...
Но пък
             В Началото Бе Суета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...