27.05.2007 г., 17:03

В Началото Бе Суета

1.2K 1 16
Ден първи.

Кървава пустош,
непознаваща тишина.
По гърба на света
                като тръпка
прихва акустика.

Ден втори.

Мракът вторачено
бълва талази земя.
Ето ви място за гробове!
(Става даже за крачене.)

Ден трети.

Създадох палачите
с черни качулки от слепота.
После и Рая.
Идеален е за прогонване.

Ден четвърти.

Правя ви искащи
и ви осъждам на нямане
и на надежда за смисъл.
(Вече е време за дяволи!)

Ден пети.

Още се чудя
има ли нужда от ангели...
По-скоро да.  За заблуда
и страх (ще има и Паднали).

Ден шести.

Днес ви скроих
безкраен стремеж да сте Аз...
Няма да мисля змийства.
Тях ще оставя на вас.
(От вяра до братоубийство.)

Ден седми.

Вече ви има!!!
Ето ви (даром) света.
Спокойно.
Накрая ще бъде пустиня...
Но пък
             В Началото Бе Суета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...