В най-дълбокото
В най-дълбокото
В дълбокото Океанът бушува,
а вятър, потънал в гърлата на чайки, крещи.
В очите Тишината е стру(н)на
и няколко големи вълни - разбити в зеници.
Сухото остава отвъд за Времето,
когато сърцето се е пълнило от едничък вик,
а днес изтича вода от напукано
умение да се диша на залъци, на пресекулки.
Утайка от сол на дъното
в моята шепа лежи.
В очите ми най-дълбокото…
е трапеза за други очи.
31.10.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
