В най-дълбокото
В дълбокото Океанът бушува,
а вятър, потънал в гърлата на чайки, крещи.
В очите Тишината е стру(н)на
и няколко големи вълни - разбити в зеници.
Сухото остава отвъд за Времето,
когато сърцето се е пълнило от едничък вик,
а днес изтича вода от напукано
умение да се диша на залъци, на пресекулки.
Утайка от сол на дъното
в моята шепа лежи.
В очите ми най-дълбокото…
е трапеза за други очи.
31.10.2011
© Боряна All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
