В най-дълбокото

Nov 1, 2011, 12:01 PM

Poetry » Phylosophy

516 0 2

В най-дълбокото

В дълбокото Океанът бушува,
а вятър, потънал в гърлата на чайки, крещи.

В очите Тишината е стру(н)на
и няколко големи вълни - разбити в зеници.

Сухото остава отвъд за Времето,
когато сърцето се е пълнило от едничък вик,
а днес изтича вода от напукано
умение да се диша на залъци, на пресекулки.

Утайка от сол на дъното
в моята шепа лежи.
В очите ми най-дълбокото…
е трапеза за други очи.

31.10.2011