В най-синята мъгла
На утрото в най-синята мъгла,
когато още кротко спят цветята
и птиците са в топлите гнезда,
а сребърните капки на росата
целуват леко крехките треви
с прозрачни устни - миг кристална свежест,
когато сънно вятърът мълчи,
преливам се в магическата прелест
на светлите отблясъци зора.
Събуждам се за огнено начало.
Под стъпките ми вечната земя
вибрира, вдъхновено отмаляла
и шепне "ти си моя дъщеря,
зачената от облак в небесата.
Родих те да създаваш красота
и обич да даряваш на сърцата..."
Над мен ефирът бавно изсветля,
пробуди се духът на планината...
На утрото в най-синята мъгла
почувствах как се ражда светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
