Самодива (Вики)
535 5961
9.07.2010 г., 11:04 ч.

В най-синята мъгла 

  Поезия
828 0 7

На утрото в най-синята мъгла,
когато още кротко спят цветята
и птиците са в топлите гнезда,
а сребърните капки на росата

целуват леко крехките треви
с прозрачни устни - миг кристална свежест,
когато сънно вятърът мълчи,
преливам се в магическата прелест

на светлите отблясъци зора.
Събуждам се за огнено начало.
Под стъпките ми вечната земя
вибрира, вдъхновено отмаляла

и шепне "ти си моя дъщеря,
зачената от облак в небесата.
Родих те да създаваш красота
и обич да даряваш на сърцата..."

Над мен ефирът бавно изсветля,
пробуди се духът на планината...
На утрото в най-синята мъгла
почувствах как се ражда светлината.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??