Самодива (Вики)
529 5992
Jul 9, 2010, 11:04 AM

В най-синята мъгла 

  Poetry
792 0 7

На утрото в най-синята мъгла,
когато още кротко спят цветята
и птиците са в топлите гнезда,
а сребърните капки на росата

целуват леко крехките треви
с прозрачни устни - миг кристална свежест,
когато сънно вятърът мълчи,
преливам се в магическата прелест

на светлите отблясъци зора.
Събуждам се за огнено начало.
Под стъпките ми вечната земя
вибрира, вдъхновено отмаляла

и шепне "ти си моя дъщеря,
зачената от облак в небесата.
Родих те да създаваш красота
и обич да даряваш на сърцата..."

Над мен ефирът бавно изсветля,
пробуди се духът на планината...
На утрото в най-синята мъгла
почувствах как се ражда светлината.

© Вики All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??