В небесната ръж
„И нежна сянка на жена през мен премина,
но тя не знаеше, че моята любима е...”
poeta (Илко Илиев)
Благодаря за вдъхновението!
В небесната ръж
Когато чувствата завинаги си тръгнаха от мен веднъж,
събудих се пастирка боса в цъфналата ръж
и въздухът изпълнен беше с розови мъгли
и от дъгата цветна топъл дъжд започна да вали.
Щастлива бях и златни ключове държах в ръка,
а птици молеха на глас да ги освободя,
в една прекрасна клетка твоите очи съзрях,
ти беше много тъжен и пред тебе първа спрях.
И мигом Вятърът до мен започна да шепти,
една история преди милиард години и угаснали звезди,
но аз намигнах му и някак тихичко със свян
му отговорих, че и тази приказка отдавна знам.
Помолих го, каквото знае, занапред да си мълчи,
и пуснах всички птици, без да ме боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
