В неделя на хорото
Още от зарана
цяло село се застяга
за хорото на мегдана,
първи са момите,
с китки във косите,
с менци на герана,
после дворища премитат
и пред вратника замитат
булки работливи
гозбите стъкмили,
още по нощите
хлябът втасал
е в нощвите.
Ей ги, неспокойни
заприиждат
най-отпред момците
все отбор юнаци
бръснати, напети
с накривени калпаци;
Срещу тях момите
гладко заплели косите,
с везани сукмани
ужким с гръб застанали,
а подсмихват се игриво
шарейки с очите живо;
засукали мустаци
изпънати чичаци
и стринки бърборинки
гледат зорко под око
кой с коя и със кого;
само почетните старци
на пейките седят
броениците премятат
и отминали хора пресмятат,
пуста младост опустяла -
като птичка отлетяла...
Писва гайда, подир нея
ѝ припява палав кларинет,
тъпанът полекичка задумка -
хоро се пъстро заизвива
и мегданът закипя -
цяло село заигра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
