В неделя си припомням, че съм жив
... в неделя си припомням, че съм жив, и най-подир и аз ще си почина –
жив корабокрушенец върху риф! – на пейката си в Морската градина,
наместо стихчета във мрака чер да ви римувам в сладостна притома,
две-три блесни ще лъсна за лефер, ще се замъкна с кеф на вълнолома,
завързал очилата си с телче, ще хлътна пак в любимата си книга,
ще вдигна на несръчното момче след миг велосипедната верига,
край мен ще мине кротката Жена, повела в парка своя кралски пудел,
под лудналата в облака Луна залудо аз – ни миг! – не съм изгубил,
в несръчния си римен йероглиф живея, дишам – пиша, както мога.
В неделя си припомням, че съм жив, и си почивам в шепите на Бога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
