В неизвестност
В неизвестност... е сърцето ми...
Потърсете ми го, МОЛЯ!
Търсих дълго из полетата,
по вълните на прибоя...
Търсих в преспи и долчища,
по пресъхналите клони,
в пещери и във огнища,
през години и сезони...
И разпитвах ветровете,
пътищата прашни молех...
Сипех укори и клетви,
виках, тихо им говорех...
Вкопчвах всеки дъх в небето,
от лъчите пих туптене...
За да ЧУЯ как сърцето
също търси ме и стене!
Толкоз жилави пътеки
и потоци диви, луди
бяха нощните ми стрехи...
Под небето все се будех!...
..............................................
А сега кова в морето,
с длани... пиша по прибоя:
"Намерете ми сърцето!
Хора!
От СЪРЦЕ ви моля!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
