12 июн. 2007 г., 21:48

В неизвестност

Поэзия

724 0 12

В неизвестност... е сърцето ми...
Потърсете ми го, МОЛЯ!

Търсих дълго из полетата,
по вълните на прибоя...

Търсих в преспи и долчища,
по пресъхналите клони,
в пещери и във огнища,
през години и сезони...

И разпитвах ветровете,
пътищата прашни молех...

Сипех укори и клетви,
виках, тихо им говорех...

Вкопчвах всеки дъх в небето,
от лъчите пих туптене...
За да ЧУЯ как сърцето
също търси ме и стене!

Толкоз жилави пътеки
и потоци диви, луди
бяха нощните ми стрехи...
Под небето все се будех!...
..............................................
А сега кова в морето,
с длани... пиша по прибоя:
"Намерете ми сърцето!
Хора!
От СЪРЦЕ ви моля!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

dolly (Доли)

Много хубаво пишеш, Катя. Да си жива и здрава и да се множат творбите ти

2007-06-20T10:56:08+03:00
ria (Гергана Иванова)

И аз съм на мнение, че сърцето ти е при нас, в храм "Откровения", където му е добре сред нашите сърца...

2007-06-13T10:51:35+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Наистина пишеш със сърцето си,следователно то си е вътре в теб скъпа!
Прекрасен стих!Аплодисменти и от мен!

2007-06-13T09:50:16+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Доставяш ми невероятно удоволствие, Кате!!!

2007-06-13T09:46:31+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Браво!!!

2007-06-13T08:46:06+03:00