О, аз живея в своя нереален свят,
от образи, мечти и рими
и  търся чувствата и логиката в тях,
но те са все недостижми.

Живея аз във своя нереален свят,
но търся неговите антиподи.
Мен много хора ще ме разберат,
защо за тях не пиша оди.

С юмруци, стиснати от болка и от яд,
аз чупя кривите му клони,
но срещам зъбите на този гаден свят
и сълзите, които роним.

Затуй живея в своя нереален свят,
създавам си го да го имам,
затуй, че него и чрез него съм богат
и всичко е неповторимо.

Затуй, че хорските намръщени чела 
във него станат на усмивки,
че тук са важни само нашите дела,
че няма мозъчни промивки.

Щастлив съм аз, че в този нереален свят
и Любовта е само моя,
и само в него аз ще си остана млад,
и сам си определям строя.

Защо да не живея в нереален свят?
Реалния аз не приемам!
В измисления съм така богат,
и хляба никому не вземам!

Елате да живеете във моя свят,
за визи аз пари не вземам!
Но и него  могат да ни окрадат,
ако със "лошите" не  спорим.