6.04.2024 г., 11:25

В невидимо зелено начертание...

410 3 0

В невидимо зелено начертание

умът е с търсещ всеобхватен взор.

Очи проглеждащи сред див простор

очакват изгреви за изпитание.

 

Чрез тайнството на светло упование

напуска самотата своя двор

и чувствените лабиринти в хор

рисуват знаци живи със старание.

 

От корени дълбоки вяра нова

стебло огромно ще издигне... Чудно

дървото на живота се разлиства.

 

Най- мрачната картина е готова

да се смени със слънце ранобудно.

Денят на пролетта любов изписва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...