Гледаш листата, падат лежерно...

понякога ти се иска да си като тях..

да полетиш от високо,

да се строполиш на земята

и всичко наоколо да се превърне в прах...

не искаш надежда, нито вълшебства,

не искаш да вярваш в лъчи светлина,

в усмивки фалшиви и думи красиви,

нямаш вече сили да си част от това.

Преситен до болка от тази действителност

искаш просто да затвориш очи,

да се заровиш дълбоко, дълбоко във нищото,

да се изгубиш в онези отровни "мечти"...

Да се почувстваш малка, частица незначителна,

да се превърнеш във "нищо", да се заличиш...

Понякога трябва да изчезнеш от вселената...

само така ще се преродиш.