Гледаш листата, падат лежерно...
понякога ти се иска да си като тях..
да полетиш от високо,
да се строполиш на земята
и всичко наоколо да се превърне в прах...
не искаш надежда, нито вълшебства,
не искаш да вярваш в лъчи светлина,
в усмивки фалшиви и думи красиви,
нямаш вече сили да си част от това.
Преситен до болка от тази действителност
искаш просто да затвориш очи,
да се заровиш дълбоко, дълбоко във нищото, ...