13.04.2025 г., 20:39

В нощния град

369 0 0

Вдъхновено от песента
на Тони Димитрова и
Борис Гуджунов
,,За кой ли път"

 

 

 

                               В моя сън,
                               ела,
                              мой си!
                              Да разходим душите и сърцата си
                              в нощния този мой град.
                             Да ме хванеш за ръка,
                             а аз да усетя силата на нейната топлина!

 

                              В този твой нощен град -
                              да бързаме да се видим с очите си,
                             но не и да пришпорваме да бързат сърцата ни!
                            Да се лутаме без цел и без посока:
                            там, по сънливите улици,
                            когато градът е все още заспал,
                            да звъни тихо тротоарът под нас,
                            да се качим на някой хълм в нощта,
                            да застанем на някой праг,
                            заведи ме,
                            о, заведи ме някъде, където вървим за никъде тръгнали!

 

                           И в този наш нощен град,
                           целуни ме -
                           и сън да е,
                           целуни ме,
                           и макар истина да не е,
                          да се събудя без дъх:
                          в този мой, твой, наш
                          нощен град!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...