В нощния град

Вдъхновено от песента
на Тони Димитрова и
Борис Гуджунов
,,За кой ли път"

                               В моя сън,
                               ела,
                              мой си!
                              Да разходим душите и сърцата си
                              в нощния този мой град.
                             Да ме хванеш за ръка,
                             а аз да усетя силата на нейната топлина!

                              В този твой нощен град -
                              да бързаме да се видим с очите си,
                             но не и да пришпорваме да бързат сърцата ни!
                            Да се лутаме без цел и без посока:
                            там, по сънливите улици,
                            когато градът е все още заспал,
                            да звъни тихо тротоарът под нас,
                            да се качим на някой хълм в нощта,
                            да застанем на някой праг,
                            заведи ме,
                            о, заведи ме някъде, където вървим за никъде тръгнали!

                           И в този наш нощен град,
                           целуни ме -
                           и сън да е,
                           целуни ме,
                           и макар истина да не е,
                          да се събудя без дъх:
                          в този мой, твой, наш
                          нощен град!