В някакви разни неща
Дърветата, дори и с клони криви,
изглеждат тъй кокетни и красиви,
цъфтят, показват си прически,
листенца сипят в улички-гротески.
Объркаха се всички знаци,
харесвам черни котараци,
разбирам ги и ги обичам
и пътищата с тях пресичам.
Пък през нощта от моята топола,
звездите гледам неприлично гола,
а вятърът мръсник ме гали.
Дали си мисли, че ме сваля?
Такава съм. Какво не ти харесва?
Дивачка съм и никак не съм лесна.
Щастлива съм и няма да умирам.
В неща различни себе си намирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
