17.09.2018 г., 11:56 ч.  

В нюанси, но без цвят... 

  Поезия » Любовна
563 0 2

Заключи се в мен тъгата,
ограби целия ми свят, 
сива е дори дъгата, 
в нюанси, но без цвят.   

 

Посока неясна, липсват следите,
отмил ги е снощи дъжда.
По петите ме следват бедите, 
а мечтите покрити с ръжда...
   
Посока изгубих и е гъста мъглата,
отрова, изпих я, не подейства ми тя,
получих я аз за  отплата,
че за друг  ми сърцето  туптя. 
 
 А волята отдавна си тръгна,
глупостта ми тя не разбра,
как ми душата изтръгна,
парчетата не ще събера.

 

Сивотата знай поглъща, 
всеки цвят, копнеж и блян, 
колко трудно се преглъща,
живота сляп и разпилян!


 

© Ралица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??