В нюанси, но без цвят...
Заключи се в мен тъгата,
ограби целия ми свят,
сива е дори дъгата,
в нюанси, но без цвят.
Посока неясна, липсват следите,
отмил ги е снощи дъжда.
По петите ме следват бедите,
а мечтите покрити с ръжда...
Посока изгубих и е гъста мъглата,
отрова, изпих я, не подейства ми тя,
получих я аз за отплата,
че за друг ми сърцето туптя.
А волята отдавна си тръгна,
глупостта ми тя не разбра,
как ми душата изтръгна,
парчетата не ще събера.
Сивотата знай поглъща,
всеки цвят, копнеж и блян,
колко трудно се преглъща,
живота сляп и разпилян!
© Ралица All rights reserved.
