В обратен ред
Изкрещях си висините
тази нощ. Безгласно.
Притихнах в ниското
в което пазех светлото
на дните.
Разхвърляни зрънца
от спомени
умиращи сред шепота
на падащи звезди.
И само залези редят се
в мрак до мрак.
Без ред. Без изгреви.
Запалих тънка свещ
от светлото в очите.
Прегърнах се за смелост.
Притихнах в ниските
треви – живот
и се стопих
от разпиляност. До конец.
Нанизващ дните изгревно.
Без залези. В обратен ред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
