Oct 13, 2009, 4:42 PM

В обратен ред 

  Poetry » White poetry
5.0 / 7
786 0 17

 

 

Изкрещях си висините
тази нощ. Безгласно.
Притихнах в ниското
в което пазех светлото
на дните.

Разхвърляни зрънца
от спомени
умиращи сред шепота
на падащи звезди.

И само залези редят се
в мрак до мрак.
Без ред. Без изгреви.

Запалих тънка свещ
от светлото в очите.
Прегърнах се за смелост.
Притихнах в ниските
треви – живот

и се стопих 
от разпиляност. До конец. 
Нанизващ дните изгревно.

Без залези. В обратен ред.

 

 




 

 

© Ол All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • The dawn engulfs the morning. The darkness rests in peace.. A lonely wolf is somewhere howling, defy...
  • We shall not sleep, until the day, until the shadows pass away and light is coming strong and still,...
  • Even the smell of thousand foreign flowers will not bring back to life ......

More works »