Изкрещях си висините
тази нощ. Безгласно.
Притихнах в ниското
в което пазех светлото
на дните.
Разхвърляни зрънца
от спомени
умиращи сред шепота
на падащи звезди.
И само залези редят се
в мрак до мрак.
Без ред. Без изгреви.
Запалих тънка свещ
от светлото в очите.
Прегърнах се за смелост.
Притихнах в ниските
треви – живот
и се стопих
от разпиляност. До конец.
Нанизващ дните изгревно.
Без залези. В обратен ред.
© Ол All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
