Изкрещях си висините
тази нощ. Безгласно.
Притихнах в ниското
в което пазех светлото
на дните.
Разхвърляни зрънца
от спомени
умиращи сред шепота
на падащи звезди.
И само залези редят се
в мрак до мрак.
Без ред. Без изгреви.
Запалих тънка свещ
от светлото в очите.
Прегърнах се за смелост.
Притихнах в ниските
треви – живот
и се стопих
от разпиляност. До конец.
Нанизващ дните изгревно.
Без залези. В обратен ред.
© Ол All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
