В обятията на Твореца

едимах
44 695

2.11.2018 г., 8:43 ч.

Поезия » Друга

679 1 3

“Нали знаем, и ти, и аз, че болка свята

за благодарност е повод към съдбата.”

г/м

Затъват душите ни към пет и половина.
Балконският пепелник – осветен,
синее под слънчевия лъч.
Предесенното лято -
крематориум днес е за поезия.
За догмите и тъй нататък особи,
нека не спорим!

Като разлюбени танцуват и словата ни
до късна привечер.
И оня жар, втъкан от премълчаното
мълчание - до мъст.
И как се губим по средата
на всяка цел...
И как се губим - без глас!

Заставам на колене, първо пред теб
и пред оня град - пред всички вас!
Не търся пощада...
О, не ме щадете!

Не ме щадете за това,
че постелята ми бе окъпана
от свежестта на огнище запалено.
Днешната и всяка последваща болка
за дълго ще е скрита в мен.

Цената на светлика е в очите ми
не само от днес и не отскоро...
Нека съди ме Творецът
и нека осъди ме –
Третото око.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

едимах

2018-11-02T19:49:15+02:00

Роси, Веси благпдаря Ви. Поздрав!
teodoralindemann (Teddy Daniel K.)

2018-11-02T19:08:30+02:00

Много хубаво стихотворение, докосва и замисля
veesii70 (Веселка Стойнева)

2018-11-02T10:27:06+02:00

"Губим се по средата на целта" само тогава ,когато не я познаваме. Хареса ми! Поздрав!