Nov 2, 2018, 8:43 AM

В обятията на Твореца 

  Poetry » Other
533 1 3

 “Нали знаем, и ти, и аз, че болка свята 

за благодарност е повод към съдбата.”

г/м

Затъват душите ни към пет и половина.
Балконският пепелник – осветен,
синее под слънчевия лъч.
Предесенното лято -
крематориум днес е за поезия.
За догмите и тъй нататък особи,
нека не спорим!

Като разлюбени танцуват и словата ни
до късна привечер.
И оня жар, втъкан от премълчаното
мълчание - до мъст.
И как се губим по средата
на всяка цел...
И как се губим - без глас!

Заставам на колене, първо пред теб
и пред оня град - пред всички вас!
Не търся пощада...
О, не ме щадете!

Не ме щадете за това,
че постелята ми бе окъпана
от свежестта на огнище запалено.
Днешната и всяка последваща болка
за дълго ще е скрита в мен.

Цената на светлика е в очите ми
не само от днес и не отскоро...
Нека съди ме Творецът
и нека осъди ме –
Третото око.

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Роси, Веси благпдаря Ви. Поздрав!
  • Много хубаво стихотворение, докосва и замисля
  • "Губим се по средата на целта" само тогава ,когато не я познаваме. Хареса ми! Поздрав!
Random works
: ??:??