В обятията на Твореца
“Нали знаем, и ти, и аз, че болка свята
за благодарност е повод към съдбата.”
г/м
Затъват душите ни към пет и половина.
Балконският пепелник – осветен,
синее под слънчевия лъч.
Предесенното лято -
крематориум днес е за поезия.
За догмите и тъй нататък особи,
нека не спорим!
Като разлюбени танцуват и словата ни
до късна привечер.
И оня жар, втъкан от премълчаното
мълчание - до мъст.
И как се губим по средата
на всяка цел...
И как се губим - без глас!
Заставам на колене, първо пред теб
и пред оня град - пред всички вас!
Не търся пощада...
О, не ме щадете!
Не ме щадете за това,
че постелята ми бе окъпана
от свежестта на огнище запалено.
Днешната и всяка последваща болка
за дълго ще е скрита в мен.
Цената на светлика е в очите ми
не само от днес и не отскоро...
Нека съди ме Творецът
и нека осъди ме –
Третото око.
