18.06.2012 г., 9:55

В объркания свят на нищото

1.1K 0 0

Кой съм аз? Какво съм и какво ще стана?

Повтаряйки безмълвно "аз съм във всичко и всичко е в мен",

дадох клетва пред света, че ще вървя ръка за ръка с всички,

защото знаех, бях изпратен с кодираната своя мисия

и трябваше просто да позволя на душата и  тялото ми да полетят в едно...

 

Съпроводен от търпение и страх, отвели ме до никъде,

болка, с която се научих да живея, всичко свърши до тук,

забих юмрук в земята и се изправих.

Огледах се, когато осъзнах, че трябваше да открия нещо,

отчаяно търсехме знанието, когато знаехме, че е недостижимо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Давид Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...