13.10.2009 г., 12:52

В очакване

640 0 1

Погледнах го. Боже, не вярвах, че е той.
И той също ме погледна,
усещах в очите си напиращия порой.
Сърцебиенето ми за секунди се ускори,
краката ми се подкосиха.
Мисълта ми не можеше да се укроти,
очите ми се присвиха.
Не отлепях погледа си,
мъчех се да го осъзная,
че дочаках аз реда си 
гордостта си да прежаля.
И в момента, в който към него се запътих,
усещах, че не мога да вървя.
Послание от някъде получих,
че трябва да се спра.
След всичките тези емоции, осъзнах,
че този е различен, просто го припознах.

 

                                                       `Евелина

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...