Погледнах го. Боже, не вярвах, че е той.
И той също ме погледна,
усещах в очите си напиращия порой.
Сърцебиенето ми за секунди се ускори,
краката ми се подкосиха.
Мисълта ми не можеше да се укроти,
очите ми се присвиха.
Не отлепях погледа си,
мъчех се да го осъзная,
че дочаках аз реда си 
гордостта си да прежаля.
И в момента, в който към него се запътих,
усещах, че не мога да вървя.
Послание от някъде получих,
че трябва да се спра.
След всичките тези емоции, осъзнах,
че този е различен, просто го припознах.

                                                       `Евелина