13 окт. 2009 г., 12:52

В очакване

643 0 1

Погледнах го. Боже, не вярвах, че е той.
И той също ме погледна,
усещах в очите си напиращия порой.
Сърцебиенето ми за секунди се ускори,
краката ми се подкосиха.
Мисълта ми не можеше да се укроти,
очите ми се присвиха.
Не отлепях погледа си,
мъчех се да го осъзная,
че дочаках аз реда си 
гордостта си да прежаля.
И в момента, в който към него се запътих,
усещах, че не мога да вървя.
Послание от някъде получих,
че трябва да се спра.
След всичките тези емоции, осъзнах,
че този е различен, просто го припознах.

 

                                                       `Евелина

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...