13 окт. 2009 г., 12:52

В очакване

642 0 1

Погледнах го. Боже, не вярвах, че е той.
И той също ме погледна,
усещах в очите си напиращия порой.
Сърцебиенето ми за секунди се ускори,
краката ми се подкосиха.
Мисълта ми не можеше да се укроти,
очите ми се присвиха.
Не отлепях погледа си,
мъчех се да го осъзная,
че дочаках аз реда си 
гордостта си да прежаля.
И в момента, в който към него се запътих,
усещах, че не мога да вървя.
Послание от някъде получих,
че трябва да се спра.
След всичките тези емоции, осъзнах,
че този е различен, просто го припознах.

 

                                                       `Евелина

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...