13 окт. 2009 г., 12:52

В очакване

646 0 1

Погледнах го. Боже, не вярвах, че е той.
И той също ме погледна,
усещах в очите си напиращия порой.
Сърцебиенето ми за секунди се ускори,
краката ми се подкосиха.
Мисълта ми не можеше да се укроти,
очите ми се присвиха.
Не отлепях погледа си,
мъчех се да го осъзная,
че дочаках аз реда си 
гордостта си да прежаля.
И в момента, в който към него се запътих,
усещах, че не мога да вървя.
Послание от някъде получих,
че трябва да се спра.
След всичките тези емоции, осъзнах,
че този е различен, просто го припознах.

 

                                                       `Евелина

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...