Прибоя тихо се долавя,
полуудавен в нощната тъма.
С запалка си присветвам,
цигара паля,
в очакване да дойде пак деня.
На камъка до мен е пустош,
освен беззъба нощна хладина.
Изскочил бриза е отнейде-
втурнал се напусто,
във търсене на края на света.
Изсъсква мантрата си вдигнатия пясък,
участващ в танца вихрен на предутринния здрач. ...