3.11.2011 г., 11:06 ч.

В очакване 

  Поезия » Философска
558 0 7

 

В очакване минават много мигове

и бързо преминават във забвение.

А времето ни все така не стига

за обич, за любов, за откровение...

 

В очакване на нещо много хубаво,

уви, така не забелязваме

животът как ни смачква с лапи груби!

И си мълчим... На никого не казваме...

 

На кръстопътища стоим и чакаме

за някой, който пътя да посочи!

А после преминава бързо влакът,

във който сме пропуснали да скочим...

 

В очакване забравили сме мигове,

когато безразсъдно сме се хвърляли

и сме успели нещо да постигнем...

А в надпреварата били сме първи...

 

И ето, някой ден така – в очакване,

разбираме, че всъщност не помръдваме...

И твърде късно е да се оплакваме!

Очакваното – тъй не се и сбъдва!

 

А някъде – в пропуснатите мигове,

не сме видели, че и нас ни чакат...

Но със последни светлини намига

и се стопява бързо в мрака влакът!

 

2.11.2011

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • твърде безжалостно описание - като него самия - Животът!
    поздравления!
  • Истинско е!
  • Харесвам поезията ти!Поздрав!
  • Не трепти в очакване, а бъди такова и миговете ще бъдат изживени, незабравими моменти, които си спомняме с радост!
  • Tака е!
    Много истинско стихо!
    Поздравявам те!
  • Страхотен стих!
    Остави ме без дъх и без думи...
    За жалост рядко се замисляме върху постъпките и последствията си.. Едва след време си правим такава равносметка и осъзнаваме своето замръзнало очакване...
    Сърдечни поздрави!
  • Харесах!
Предложения
: ??:??