В очакване
В очакване минават много мигове
и бързо преминават във забвение.
А времето ни все така не стига
за обич, за любов, за откровение...
В очакване на нещо много хубаво,
уви, така не забелязваме
животът как ни смачква с лапи груби!
И си мълчим... На никого не казваме...
На кръстопътища стоим и чакаме
за някой, който пътя да посочи!
А после преминава бързо влакът,
във който сме пропуснали да скочим...
В очакване забравили сме мигове,
когато безразсъдно сме се хвърляли
и сме успели нещо да постигнем...
А в надпреварата били сме първи...
И ето, някой ден така – в очакване,
разбираме, че всъщност не помръдваме...
И твърде късно е да се оплакваме!
Очакваното – тъй не се и сбъдва!
А някъде – в пропуснатите мигове,
не сме видели, че и нас ни чакат...
Но със последни светлини намига
и се стопява бързо в мрака влакът!
2.11.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
