Тръгваш надалеч, взимаш любовта...
Аз оставам тук, оставам и мълча...
Денят без тебе пуст е, щом няма кой да ме прегърне
и вечер пак с мен да тръгне...
Броя звездите, сякаш край си имат те... и сълзи, като ситен дъжд се стичат по моето лице...
Стиснали ръце, държим се здраво, спомена по-силен да остане...
Ще те чакам, знай!!! Не питай ме защо... искам да си моя край...
Ще прегръщам самотата всяка нощ,
ще целувам и тъгата, режеща ме като нож,
ще се радвам на звездите и за нежната усмивка ще напомнят те,
ще лежа върху тревите и ще те чакам да се върнеш,
отново заедно да сме!!!