12.11.2007 г., 9:17

В очакване

1.4K 0 4

Тръгваш надалеч, взимаш любовта...

Аз оставам тук, оставам и мълча...

Денят без тебе пуст е, щом няма кой да ме прегърне

и вечер пак с мен да тръгне...

Броя звездите, сякаш край си имат те... и сълзи, като ситен дъжд се стичат по моето лице...

Стиснали ръце, държим се здраво, спомена по-силен да остане...

Ще те чакам, знай!!! Не питай ме защо... искам да си моя край...

Ще прегръщам самотата всяка нощ,

ще целувам и тъгата, режеща ме като нож,

ще се радвам на звездите и за нежната усмивка ще напомнят те,

ще лежа върху тревите и ще те чакам да се върнеш,

отново заедно да сме!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...