Стоиш на снимката безмълвна.
Очакваш с целувка да я погълна.
Отровата по себе си прикрила
със сърца следите и покрила.
Усетих как вони им миризмата
на труповете донесли ти тъгата.
С лъжа те получили предплата
въргаляха се отровени в лъжата.
Внимавам знам, че си опасна
и няма да се впусна страстно.
Бавно чистя я и те прегръщам
почиствам се и пак се връщам.
Сърцето ще кърпя със ръце
и сок от моето ще потече.
Да го попие твоето и затупти
тъга да трие, да се разцъфти.
Да се къпя един едничък ден
прегърнал любовта ти упоен.
А нощта си, ако ми споделиш.
Е направи каквото ти решиш.

Vacuum