19.11.2009 г., 22:51

В очакване

1.1K 0 0

Демони в главата ми крещят,
всеки дърпа накъдето иска,
ангели безпомощно пищят,
не оценили навреме риска.

Аз-ът ми за хероин тъгува,
вярва, че болката ще изгори,
че всички рани ще излекува
и няма вечно да боли.

Дъхът ми спира като за последно,
изцъклили са се и двете ми очи,
искам да изчезна безследно,
опръскан с чуждите сълзи.

Но Господ Бог ми дава време,
всеки ден – безценен дар,
всяка секунда – ужасно бреме,
всяка мечта – тежък товар.

А демони в главата още крещят
не могат място да си намерят,
но ангелите вече не пищят,
защото ако гъкнат, ще ги изселят.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Нищо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...