В очакване на Музата

Аз пак съм седнал на чардака.
Земята тъне в летен зной...
Аз Музата си пак очаквам,
ще дойде ли тя, Боже мой!?

Очаквам я при мен да дойде
и истински при мен да спре.
Проблемите, житейските и мойте,
във фокус тя да събере!

И силите разпръснати да прати,
във изнурената душа,
да станат чувствата богати,
отново да се утеша!

Да ме облъхнат аромати,
от най-красивите цветя...
Благословия да изпрати,
и с птиците да полетя!

За кратко съм дошъл на село,
да търся сили и покой,
да почета рода си смело,
и пак да се почувствам свой!