В очакване на обич без отричане
В сърцето ми пресъхват извори
от спомени за дългото мълчание.
От изгреви до залези прегърнати,
прибирам ги с въздишка и мечтание.
Със тях застлано е леглото на душата ми.
И с аромат от твоето дихание,
танцуват своя танц сълзите без ридание,
за любовта, която бе единствено стенание.
С приливите на морето тя бе дошла със вричане,
а отиде си със отлива като отричане.
И с писъка на късен гларус надалече,
отнесена бе песента ми с безразличие.
Сега на хоризонта е останала сама тъгата ми.
До есента ще се белее, но без очакване за връщане.
А с първите снежинки ще се сгуши в нечие "Обичам те"
и ще е щастлива с бъдеще, но без отричане.
Таня Кирилова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
Прегръдки! 
