В сърцето ми пресъхват извори
от спомени за дългото мълчание.
От изгреви до залези прегърнати,
прибирам ги с въздишка и мечтание.
Със тях застлано е леглото на душата ми.
И с аромат от твоето дихание,
танцуват своя танц сълзите без ридание,
за любовта, която бе единствено стенание.
С приливите на морето тя бе дошла със вричане,
а отиде си със отлива като отричане.
И с писъка на късен гларус надалече,
отнесена бе песента ми с безразличие. ...