В очакване на писъмце поредно
В кутията си пощенска поглежда
сърцето ми... уви, е празна тя.
И то не стихва, има все надежда,
че утре ще е пълна с красота.
Поредното ти писъмце очаква
с нетърпеливо, истинско туптене.
О не, не си мислù! - не се оплаква
и в нощите самотните не стене.
Пламтежът му е същият, не спира
за тебе да гори и да гори.
Превръща се във огнената лира
и от любов мелодии твори.
Но писъмцата твои си остават
най- хубавия дар... Те благославят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
