В кутията си пощенска поглежда
сърцето ми... уви, е празна тя.
И то не стихва, има все надежда,
че утре ще е пълна с красота.
Поредното ти писъмце очаква
с нетърпеливо, истинско туптене.
О не, не си мислù! - не се оплаква
и в нощите самотните не стене.
Пламтежът му е същият, не спира
за тебе да гори и да гори.
Превръща се във огнената лира
и от любов мелодии твори.
Но писъмцата твои си остават
най- хубавия дар... Те благославят.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
