В рамка сложих спомен за теб,
да бъдеш гостенка в съня ми.
И вятърна кула построих аз за теб,
да има място, на което да те чакам.
Ще бъда там на всеки залез,
кротко на стъпалото въздушно ще присядам.
Ще чакам винаги до изгрев - твоя силует да видя в мрака,
да, да видя твоите очи кафяви, нека пламък това
в душата ми да запали...
© Ноно Якимов Всички права запазени