В очите й не виждате ли Бога!
Под сенчестите длани на Балкана!
В очите й - остатъци от огън!
В очите й - бездъния от влага!
И черни като дъното на ада!
И жадни като устрем на речище!
Проникващи до болка.
Без пощада.
Очи - и пепелище, и огнище!
Не виждате ли - светлото й чЕло!
Като скала, изгладена от бури!
Светилище и пристан на орела!
Пристанище на изгревите сутрин...
И тежките коси е заизвила -
блестящи и уханни. Кестеняви.
Косите й - постеля и бесило!
Във тях - да те спаси или удави!
...................
Под сенчестите длани на Балкана!
Не виждате ли - залеза топи я...
Покланям й се...
Без да я познавам!
До следващия... следващия изгрев!
© Катя Всички права запазени