May 8, 2008, 8:27 AM

В очите й

  Poetry
1.4K 0 18

В очите й не виждате ли Бога!

Под сенчестите длани на Балкана!

В очите й - остатъци от огън!

В очите й - бездъния от влага!

 

И черни като дъното на ада!

И жадни като устрем на речище!

Проникващи до болка.

 Без пощада.

Очи - и пепелище, и огнище!

 

Не виждате ли - светлото й  чЕло!

Като скала, изгладена от бури!

Светилище и пристан на орела!

Пристанище на изгревите сутрин...

 

И тежките коси е заизвила -

блестящи и уханни. Кестеняви.

Косите й - постеля и бесило!

Във тях - да те спаси или удави!

...................

Под сенчестите длани на Балкана!

Не виждате ли - залеза топи я...

Покланям й се...

Без да я познавам!

До следващия... следващия изгрев!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...