В очите ми примигват светофари
Улиците тихи ме преследват
в глухото, нестихващо мълчание.
Иска ми се пак да те погледна
с тръпнещо, изгарящо желание.
В очите ми примигват светофари,
които са угасващи надежди.
Ръцете ми отдавна са раздрани.
Сърцето ми се свива от копнежи.
По устните залепнала е сладост,
която ми горчи като отрова.
Шептейки, вятърът ме гали
и утрото - замръзнало от болка.
В очите ми прелитат самолети,
които се разбиват в тъмнината.
И стъпките ми дишат уморени
от дългото пътуване към здрача.
Мечтите ми са малки парашути.
А аз съм лека, бяла птица.
Крилете ми - хартиени и сухи,
не са намерили небе, да ги опитам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
