20.10.2012 г., 16:32

В очите на чайките

1.1K 0 2

В очите на чайките се белее тъга

като спомен за отминало лято.

Прегракнали до безумие, те обикалят сега

и изпращат последното щърково ято.

 

Техен остава безлюдният бряг,

от морето храна си намират,

не ги плаши нито първият сняг

и от бурните ветрове не умират.

 

 

Да, има някаква мистерия в тях,

която природата така ни разкрива.

Да обичаш всеотдайно - това не е грях,

умееш ли да чакаш, любовта те намира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...