9.08.2017 г., 22:16  

В очите на печалните...

1.1K 2 7

Бардак в

главите ви,

пустини във

очите ви...

Греховете

трупате си

под завивките...

До вас мълчат

мечтите ни...

И студено им е

под обвивките...

Парите трупате

си там във коша,

изкарани на

нечий гръб...

Щастливи сте,

но толкова и

лоши –

щом щастие

градите си

от скръб...

Трупате си

точките...

Трупате

печалбите...

Докато други

си броят

стотинките...

Погледнете

моля ви,

в очите на

печалните –

и вие хора,

като тях

бъдете!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми допада, звучи като апел да бъдем по - добри.
    Не съм особено компетентна, но мисля, че последната рима трябва е по - звучна и силна. Слънчев ден!
  • Така е, но скоро няма да се пробудят. Парите и властта са опиум за душите, все не им стигат. Поздрави!
  • Боли от истини. Хубаво написано.
  • Уникално истинско, но това е днешната реалност Ивелина. Хората сме не само най-умните и любвеобилни създания, но и най-лошите и най-жестоките същества.За пример ще ти дам-как модерните пиратски уж островни флотилии УЛАВЯТ 100 милиона акули, режат им перките за някакви измислени супички и ги хвърлят обратно в океана, без надежда за живот и оцелляване.
  • Под наркоза от алчност се будят дни печални...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...