9.08.2017 г., 22:16  

В очите на печалните...

1.1K 2 7

Бардак в

главите ви,

пустини във

очите ви...

Греховете

трупате си

под завивките...

До вас мълчат

мечтите ни...

И студено им е

под обвивките...

Парите трупате

си там във коша,

изкарани на

нечий гръб...

Щастливи сте,

но толкова и

лоши –

щом щастие

градите си

от скръб...

Трупате си

точките...

Трупате

печалбите...

Докато други

си броят

стотинките...

Погледнете

моля ви,

в очите на

печалните –

и вие хора,

като тях

бъдете!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми допада, звучи като апел да бъдем по - добри.
    Не съм особено компетентна, но мисля, че последната рима трябва е по - звучна и силна. Слънчев ден!
  • Така е, но скоро няма да се пробудят. Парите и властта са опиум за душите, все не им стигат. Поздрави!
  • Боли от истини. Хубаво написано.
  • Уникално истинско, но това е днешната реалност Ивелина. Хората сме не само най-умните и любвеобилни създания, но и най-лошите и най-жестоките същества.За пример ще ти дам-как модерните пиратски уж островни флотилии УЛАВЯТ 100 милиона акули, режат им перките за някакви измислени супички и ги хвърлят обратно в океана, без надежда за живот и оцелляване.
  • Под наркоза от алчност се будят дни печални...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...