14.01.2009 г., 10:04

В очите ще блестят звезди!

1.6K 0 15

Дори и стъпките ми да отекват по места далечни,

дори да скитам се във чужди светове,

мойте чувсвта ще останат истински и вечни -

сърцето във гърдите ми не ще те предаде!

 

 

Дори и повече да не почувствам твойте длани,

да пропадна в бездна аз от студ и самота,

ще превържа с твойте думи мойте рани

и във мен ще продължи да бие любовта!

 

 

И дори и с теб да бъдем вечно разделени,

дори в душите да не спира да боли,

то, чувствата ни, знам, ще бъдат преродени,

а в очите - ах! В очите ще блестят звезди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря,че го написа за да мога да го прочета ,истинско е
  • Невероятно красиво стихотворение! Надявам се,че ще имам възможност скоро да прочета всичките ти творби. Смешко, не мислиш ли че любовта е едно от най-важните неща, които ни карат да си поемаме дъх, изпълнени с радост, а не с тъга и самота? Или може би си разочарован от любовта?! Това не ти дава право да осъждаш начина, по който влюбените показват чувствата си! За този човек- това е начина! И мисля, че той е избрал най-точния начин, защото думите са най-голямото злато, с което ни е дарил нашият Бог.Те са нещо непреходно и истинско! Още веднъж поздравления за красивия стих!Имаш голям талант- продължавай да радваш хората с него!


  • сцепващо !!!
  • Скъпа, при толкова непоетични неща в тоя сайт това твоето е слънце.
    Не казвам, че е перфектно (не съм от ВОП - Висшето общество на поетите), но пък казвам, че ми хареса!
  • Няма да трийш нищо...На мен адски много ми харесва.Само, който не го е почувствал истински, не знае какво е...

    ХАРЕСАХ!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...