Jan 14, 2009, 10:04 AM

В очите ще блестят звезди!

  Poetry » Love
1.6K 0 15

Дори и стъпките ми да отекват по места далечни,

дори да скитам се във чужди светове,

мойте чувсвта ще останат истински и вечни -

сърцето във гърдите ми не ще те предаде!

 

 

Дори и повече да не почувствам твойте длани,

да пропадна в бездна аз от студ и самота,

ще превържа с твойте думи мойте рани

и във мен ще продължи да бие любовта!

 

 

И дори и с теб да бъдем вечно разделени,

дори в душите да не спира да боли,

то, чувствата ни, знам, ще бъдат преродени,

а в очите - ах! В очите ще блестят звезди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря,че го написа за да мога да го прочета ,истинско е
  • Невероятно красиво стихотворение! Надявам се,че ще имам възможност скоро да прочета всичките ти творби. Смешко, не мислиш ли че любовта е едно от най-важните неща, които ни карат да си поемаме дъх, изпълнени с радост, а не с тъга и самота? Или може би си разочарован от любовта?! Това не ти дава право да осъждаш начина, по който влюбените показват чувствата си! За този човек- това е начина! И мисля, че той е избрал най-точния начин, защото думите са най-голямото злато, с което ни е дарил нашият Бог.Те са нещо непреходно и истинско! Още веднъж поздравления за красивия стих!Имаш голям талант- продължавай да радваш хората с него!


  • сцепващо !!!
  • Скъпа, при толкова непоетични неща в тоя сайт това твоето е слънце.
    Не казвам, че е перфектно (не съм от ВОП - Висшето общество на поетите), но пък казвам, че ми хареса!
  • Няма да трийш нищо...На мен адски много ми харесва.Само, който не го е почувствал истински, не знае какво е...

    ХАРЕСАХ!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...