В огледалото на любовта
Отколе химерна - до болка позната.
Раздирана вътре - отвън осъзната.
Пристъпва на пръсти - понякога бяга.
В душата ликува - в сърцето ни стяга.
Вода ни докарва от девет дерета
със писък на гайда и звън на дайрета.
От ревност пропита - в компромис повита.
Пристига внезапно и без да ни пита.
Във дните сватбарски на всяка неделя
изприда си прежда от бяла къделя.
И златни чеизи в ръцете принася,
и своята хубост пред хора изнася.
Така ни започва живота съвместен
във дни календарни отдавна наместен.
С любовните тръпки на дните сезонни
във радост и скърби, и мъки резонни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
