BuRn_AliVe (Александър)
193 1557
20.04.2010 г., 22:19 ч.

В окопите 

  Поезия » Друга
742 0 10

От кръв морета.

Уморих се вече.

Тегнат и клепачи.

Аз знам - ще питаш

защо душата ми

пресъхнала от плач е.

 

Нека ти отвърна -

намирала е гибел

тя хиляда пъти!

А после, преродена,

пак посрещала е

преродени мъки!

 

Ще кажеш, зная -

млад съм - и било

ми рано в мисли

да лелея за смъртта!

Ала външна само

ми е младостта...

 

Навсякъде царува

смърт! Ней ушил е

мракът наметало,

ней от приказката

дяволът продал е

свойто огледало!

 

Безумно стадо!

За какво са ви сърца?

На вашите сестри

и братя бе пролята

безсмислено кръвта.

Не ще да водя аз

друга нечия война!

 



 


© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??