В окопите
От кръв морета.
Уморих се вече.
Тегнат и клепачи.
Аз знам - ще питаш
защо душата ми
пресъхнала от плач е.
Нека ти отвърна -
намирала е гибел
тя хиляда пъти!
А после, преродена,
пак посрещала е
преродени мъки!
Ще кажеш, зная -
млад съм - и било
ми рано в мисли
да лелея за смъртта!
Ала външна само
ми е младостта...
Навсякъде царува
смърт! Ней ушил е
мракът наметало,
ней от приказката
дяволът продал е
свойто огледало!
Безумно стадо!
За какво са ви сърца?
На вашите сестри
и братя бе пролята
безсмислено кръвта.
Не ще да водя аз
друга нечия война!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
Имаш поща 
