Apr 20, 2010, 10:19 PM

В окопите

  Poetry » Other
940 0 10

От кръв морета.

Уморих се вече.

Тегнат и клепачи.

Аз знам - ще питаш

защо душата ми

пресъхнала от плач е.

 

Нека ти отвърна -

намирала е гибел

тя хиляда пъти!

А после, преродена,

пак посрещала е

преродени мъки!

 

Ще кажеш, зная -

млад съм - и било

ми рано в мисли

да лелея за смъртта!

Ала външна само

ми е младостта...

 

Навсякъде царува

смърт! Ней ушил е

мракът наметало,

ней от приказката

дяволът продал е

свойто огледало!

 

Безумно стадо!

За какво са ви сърца?

На вашите сестри

и братя бе пролята

безсмислено кръвта.

Не ще да водя аз

друга нечия война!

 



 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...