22.09.2022 г., 9:43

В опити за летене

597 1 2

От няколко си памтивека 
или, откакто свят светува 
крила поискал е човека 
преди от дъно да изплува. 
И колко болка причинил е, 
че не е волен, като птица. 
Ръце, прегръдката спестили 
в душата удрят ти плеснѝца. 
Добре, че повече мастило 
излях от кръв, да пиша строфи. 
Да пази Господ тази сила! 
(С летежа правя катастрофи.)
Нима виновен съм, че молих 
любов почти, като просѝя? 
Пред мен се раждат хоризонти, 
очи от мъка щом изтрия... 

 

Стихопат. 
Danny Diester

24.10.2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...