В опити за летене
От няколко си памтивека
или, откакто свят светува
крила поискал е човека
преди от дъно да изплува.
И колко болка причинил е,
че не е волен, като птица.
Ръце, прегръдката спестили
в душата удрят ти плеснѝца.
Добре, че повече мастило
излях от кръв, да пиша строфи.
Да пази Господ тази сила!
(С летежа правя катастрофи.)
Нима виновен съм, че молих
любов почти, като просѝя?
Пред мен се раждат хоризонти,
очи от мъка щом изтрия...
Стихопат.
Danny Diester
24.10.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
